Промените в Закона за обществените поръчки, които влизат в сила от 1-ви март 2019 година

Със Закона за изменение и допълнение на ЗОП (Обн. ДВ. бр. 86/ 18 октомври 2018 г.) бяха направени редица съществени изменения в закона, които бихме могли да разделим на четири основни групи според момента, в който е предвидено да влязат в сила: 1) в деня на обнародване на закона; 2) на 01.03.2019 г.; 3) на 01.11.2019 г. и 4) на 01.01.2021 г., като последните две групи изменения касаят основно възлагането на обществените поръчки чрез електронни средства.

По-долу са разгледани по-важните и съществени изменения, които ще влязат в сила от 01.03.2019 г. и трябва да се прилагат ефективно от страна на възложителите и участниците в обществените поръчки.

• Изменение на стойностните прагове по чл. 20 от ЗОП:

Стойностните прагове, при които се провеждат различните видове обществените поръчки, са увеличени, като особено осезаемо е това увеличение при поръчките за строителство и при услугите по Приложение № 2. Тук можете да видите сравнителна таблица на стойностните прагове при публичните възложители за различните видове процедури - преди и след 01.03.2019 г.

• Създаване на нова разпоредба – чл. 36а „Профил на купувача“

Съществуващият до този момент чл. 42 от ЗОП, който уреждаше съдържанието на „Профила на купувача“ се отменя и се създава нова разпоредба – чл. 36а със същото наименование. В основните си части новата уредба преповтаря отменената, като изрично е предвидено че освен всички останали документи в Профила на купувача вече следва да се публикуват „договорите за подизпълнение“ и „информация при производство по обжалване“. Посочено е, че Профилът на купувача ще се поддържа на електронната платформа по чл. 39а от ЗОП, като това ще бъде възможно след 01.01.2021 г.

• Изменения в задължителните основания за отстраняване по чл. 54 от ЗОП

В разпоредбата на чл. 54, ал. 1 са направени няколко изменения, като за престъпленията по т. 1 и т. 2 е премахнат текстът „освен ако е реабилитиран“. Редакцията е „стилистична“, доколкото настъпилата реабилитация заличава факта на осъждането, т.е. приема се, че лицето никога не е било осъждано и изричното посочване „освен ако е реабилитиран“ не е необходимо. В този смисъл, няма съдържателна промяна в тези основания.

По отношение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски към държавата или общината (т. 3) е отменен текстът, при който не се отстранява от участие кандидат, който има такъв тип задължения при наличие на допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Тези обстоятелства са включени в мерките за надеждност по чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗОП и участникът трябва да се позове на тях и да ги докаже.

• Промени относно критериите за подбор

В разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП е направена редакция, като е предвидено, че Възложителите могат да поставят по отношение на икономическото и финансовото състояние на участниците изискване за наличие на застраховка „Професионална отговорност“, „когато такова изискване произтича от нормативен акт“. Отменен е текстът, който посочваше, че Възложителите могат да поставят изискване относно (размера на) покритието на застраховката, съответстващо на обема и характера на поръчката.

В разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП е направена една на пръв поглед „стилистична“ редакция, която обаче внася съществено изменение, а именно: за доказване на техническите и професионалните способности на участниците Възложителите могат да изискват представяне на списък на персонала, който ще изпълнява поръчката, и/или на членовете на ръководния състав, които ще отговарят за изпълнението, „както и документи, които доказват професионална компетентност на лицата“. Преди това изменение беше достатъчно в списъка на персонала да „е посочена“ тяхната професионална компетентност, без да е необходимо да се представят „доказателства“ и „документи“. За сравнение, по отменения Закон за обществените поръчки от 2004 г., в редакцията на чл. 51, ал. 1, т. 7 от закона, действала до 01.07.2014 г., се допускаше изискване на документи, доказващи образование и професионална квалификация. Очевидно законодателят е решил да се върне към „стария ред“, без обаче да са ясни причините, които налагат това.

• Промени относно института на третите лица

Преди изменението на чл. 65, ал. 2 от ЗОП, разпоредбата имаше следната редакция: По отношение на критериите, свързани с професионална компетентност, кандидатите или участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица само ако лицата, с чиито образование, квалификация или опит се доказва изпълнение на изискванията на възложителя, ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет.

В сила от 01.03.2019 г. е следният текст на тази разпоредба: По отношение на критериите, свързани с професионална компетентност и опит за изпълнение на поръчката, кандидатите или участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица само ако тези лица ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет.

Съобразно мотивите на законопроекта, целта на това изменение е разширяване приложното поле на разпоредбата, като се допусне възможността да се използва опитът на трето лице като ресурс с нематериален характер. Тук под "опит" се разбира посоченият в чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗОП критерий за подбор, свързан с техническите и професионални способности.

• Промяна в сроковете при публично състезание – чл. 178, ал. 2 от ЗОП

Съгласно действащата към момента разпоредба, в обявлението при публично състезание Възложителят определя срок за получаване на оферти, който трябва да е съобразен с обема и сложността на обществената поръчка и не може да бъде по-кратък от 21 дни за поръчки за услуги и доставки, а когато поръчката е за строителство - 28 дни, и започва да тече от изпращане на обявлението за публикуване.

След 01.03.2019 г. срокът е уеднаквен за всички видове обекти на обществени поръчки, като същият не може да бъде по-кратък от 20 дни и започва да тече от изпращането на обявлението за публикуване.

• Промени при реда за събиране на оферти с обява

На първо място, изменен е минималният срок за получаване на оферти (чл. 188, ал. 1 от ЗОП). Досега срокът за получаване на оферти не можеше да бъде по-кратък от 7 дни - за услуги и доставки, а когато поръчката е за строителство - 15 дни, от публикуването на обявата. В новата редакция е предвидено, че срокът за получаване на оферти не може да бъде по-кратък от 10 дни, от публикуване на обявата (за всички видове обекти на обществени поръчки). Обръщам внимание, че ал. 2 и ал. 3 на чл. 188 от ЗОП са отменени, но отмяната е в сила от 01.11.2019 г., т.е. до посочената дата не отпада задължението на Възложителите да публикуват информация за удължаване на срока за получаване на оферти в случай че в първоначално определения срок не са постъпили минимум 3 броя оферти.

На следващо място, изменен е чл. 192 от ЗОП относно определянето на изпълнител. Изрично е предвидено, че към офертата участниците подават „декларация по образец“ на възложителя за „липсата на основанията за отстраняване“ и „съответствие с критериите за подбор, ако има такива“. В мотивите на законопроекта е посочено, че целта е да се избегне субективното тълкуване на препращащата норма на чл. 195 от ЗОП към общите правила относно необходимостта от използване на ЕЕДОП, като се предвиди заместване на ЕЕДОП с декларация по образец. Вярно е, че досега „практиката“ на различните възложители беше изключително разнородна – от изискване на ЕЕДОП до другата крайност за изискване на етап оферта на документите за доказване на критериите за подбор по чл. 62 и чл. 64 от ЗОП. Не бива да се забравя, че това е доста по-облекчен ред в сравнение със същинските процедури, при това с много съкратени срокове за подготовка на оферта, и не бива положението на участниците да се утежнява чрез изискване на документи извън минимално допустимите.

Също така, е направено и изменение в основанията за отстраняване по чл. 54 от ЗОП, като до този момент основанието по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП беше изключено и не се прилагаше при обявите (това е основанието, свързано с установени нарушения на Кодекса на труда). С измененията в сила от 01.03.2019 г. тази точка е включена, като ми е трудно да определя дали това е съзнателно решение на законодателя или просто техническа грешка.

• Призоваване в производство по обжалване пред КЗК

Съгласно изменението на чл. 216, ал. 3 от ЗОП, на страните се връчват призовки и съобщения на посочените от тях електронен адрес или факс, като когато страните не са посочили електронен адрес или факс, призоваването и връчването на съобщения по делото се извършват по реда на чл. 42, ал. 1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс. Изрично е предвиден като начин за връчване изпращането на електронни съобщения.

• Административно-наказателна отговорност на възложителите

Предвиден са нови административно-наказателни състави, както следва:

- По чл. 255а от ЗОП: Възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 110, ал. 1, или не прекрати процедура при наличие на тези основания, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.

- По чл. 256а от ЗОП: Възложител, който не изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в Регистъра на обществените поръчки или в "Официален вестник" на Европейския съюз, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв.

- По чл. 256б от ЗОП: Възложител, който замени избрания изпълнител в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 4 или 5 или допусне замяна или включване на нов подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 66, ал. 14, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5000 лв.

- Също така, съгласно новата разпоредба на чл. 257а, когато нарушенията по закона са извършени повторно, се налага глоба в двоен размер.